Астрономите изчислиха кога ще загине Слънцето

ESA: Слънцето ще направи Земята необитаема в рамките на 1 милиард години

Астрономите на Европейската космическа агенция (ESA) са картографирали живота на Слънцето като част от проекта Gaia Milky Way.

Основната мисия на Gaia е да картографира Млечния път. Астрономите проследяват позицията и движението на звездите в небето, като същевременно правят подробни наблюдения на яркостта и спектралната класификация на всяка звезда. Тези стойности могат да се използват за определяне на фактори като химическия състав и температурата на звездите, които могат да се използват за оценка на възрастта на звезда.

Масата на звездата остава същата с възрастта, но температурата се променя. Тази стойност зависи от ядрения синтез, протичащ в звездното ядро, и се увеличава, когато звездата наближава смъртта.

Слънцето е класифицирано като жълто джудже, на възраст около 4,57 милиарда години и има повърхностна температура от 5772 Келвина. Астрономите са изследвали подобни звезди с ниски температури между 3000 и 10 000 келвина. Такива звезди обикновено са по-малки и живеят по-дълго.

След като определиха звездите, които са най-подобни на Слънцето, астрономите изчислиха времето на смъртта му. Температурата на Слънцето ще достигне своя връх на около 8 милиарда години, след което то ще се превърне в червена гигантска звезда на възраст от 10 до 11 милиарда години. В крайна сметка звездата ще изчерпи водорода, необходим за ядрения синтез и ще умре.

Според астрономите яркостта на Слънцето се увеличава с около 10% на всеки милиард години. Той също така повишава температурата на звездата и Земята - подобни промени ще направят нашата планета необитаема.

 

Четвъртото търсене на извънземни близо до центъра на Млечния път е безуспешно

 Ако има живот в средата на нашата галактика, все още не сме го открили.

Обширното търсене на извънземни технологии в средата на Млечния път се оказа сухо.

Търсенето, четвъртото от поредица, търсещо нискочестотни радиовълни, които може да бъдат произведени от извънземни цивилизации, не намери доказателства за извънземно. Но подобренията в телескопната технология означават, че стратегията може да бъде начин за намиране на други технологично напреднали общества в бъдеще, пишат авторите на изследването в документ, публикуван в базата данни за предпечат arXiv на 7 февруари.

Водени от Chenoa Tremblay, постдокторант в Организацията за научни и индустриални изследвания на Commonwealth (CSIRO), националната научна агенция на Австралия, изследователите използваха Murchison Widefield Array в Западна Австралия, за да търсят нискочестотни радиовълни. Радиовълните са обещаващ „техносигнатура“ на извънземни цивилизации, пишат изследователите, защото вероятно са един от първите методи за комуникация на далечни разстояния, на които една интелигентна форма на живот ще се натъкне. (Хората започнаха да използват радиовълни за комуникация в края на 1800-те.)

Това беше четвъртият преглед на голяма площ от небето от екипа. Те избраха да се съсредоточат върху галактическия център, тъй като този регион на Млечния път има висока плътност на звездите. Повече звезди означават повече потенциални звездни системи и следователно повече планети, където животът може да се развива. Разбира се, има вероятност тази област на Млечния път да е по-малко обещаваща за извънземен живот, отколкото по-далечни, пишат авторите; повече звезди означават и повече свръхнови и високоенергийни изригвания от магнетари, магнетизирани неутронни звезди, заобиколени от интензивни магнитни полета.

Въпреки това екипът насочи телескопния масив към 144 известни екзопланетни системи близо до средата на Млечния път. Те също така направиха по-широко „сляпо“ търсене на област, съдържаща най-малко 3 милиона звезди в рамките на 6000 кубически парсека. (Един парсек е мярка за астрономическо разстояние, равно на 3,26 светлинни години.) Това сляпо търсене също би уловило радиосигнали, идващи от по-далечни звезди, може би покриващи милиарди потенциални звездни системи.

Изследователите усъвършенстваха откриването си за радиовълни от около 155 мегахерца и търсеха седем часа в продължение на две нощи през септември 2020 г.

За съжаление на мечтите за федерация от планети в стил "Стар Трек", изследователите не откриха никакви признаци на извънземни технологии. Но те не възнамеряват да спрат да търсят. Оттогава масивът Murchison Widefield е актуализиран, за да има по-добра чувствителност, пишат изследователите, а подобренията в изчисленията могат да позволят търсене на дори по-големи области от небето.

„Непрекъснатото подобряване на възможностите на телескопа, когато се комбинира с методични кампании за наблюдение, осигурява средство за изследване на огромното пространство от параметри, в което може да чакат да бъдат открити признаци на технологично способен живот“, пишат те в изследването.

източник :https://www.livescience.com/search-extraterrestrial-alien-technology-empty?utm_source=SmartBrief&utm_medium=email&utm_campaign=368B3745-DDE0-4A69-A2E8-62503D85375D&utm_content=4647235D-AF97-4219-957D-194CA234B89D&utm_term=80c0597f-7b6b-413e-8008-5ce038e05ed8

Тайнственото затъмняване на ярката звезда Бетелгейзе вероятно е обяснено

 Тайнственото странно затъмняване, наблюдавано миналата година в огромната звезда Бетелгейзе, може да е от гигантски слънчеви петна и температурни колебания.

Ново проучване показва, че „голямо тъмно петно“ е довело до спадане на повърхностната температура на Бетелгейзе, което от своя страна допринесе за временно затъмняване на светимостта или присъщата яркост на червения гигант.

Силното избледняване генерира заглавия по целия свят през 2020 г., тъй като се спекулираха какво се случва. Науката все още е неясна, но астрономите обвиняват всичко - от емисиите на облаци газ, прах, до звездни колебания, преди Бетелгейзе в крайна сметка да избухне като свръхнова.

Новото проучване, ръководено от Китайската академия на науките, разглежда молекулите в спектрите - или светлинния подпис - на Бетелгейзе, за да се опита да разбере какво се случва. За да направят това, те използваха обсерваторията Вейхай (базирана в университета Шандонг в Дзинан) четири пъти през 2020 г. през периода на затъмняване и освежаване: на 31 януари, 19 март, 4 април и 6 април.

За да се оцени температурата на звездата, астрономите изследват молекули от титанов оксид и цианид, които са склонни да се образуват по -лесно в по -хладни звездни среди.

"Колкото по -хладна е една звезда, толкова повече тези молекули могат да се образуват и оцеляват в атмосферата си - и молекулярните линии са по -силни в звездния спектър", казва водещият автор София Алексеева в изявление, публикувано на 5 август. "В по -гореща атмосфера, тези молекули се дисоциират лесно и не оцеляват ", добави Алексеева.

Когато Бетелгейзе беше най -слаб на 31 януари 2020 г., неговата ефективна температура - т.е. температурата, изчислена от излъчваната радиация - беше измерена на 3476 градуса по Келвин (около 5800 градуса по Фаренхайт или 3200 градуса по Целзий)

Но след като звездата се върна към нормална яркост, измерванията показват почти 5% повишаване на температурата до 3 646 Келвина (приблизително 6100 F или 3370 градуса С.)

Като се има предвид, че Бетелгейзе може да измине още стотици години от превръщането на свръхнова, казват астрономите в своя изследователски документ, публикуван на 5 август в списанието Nature Communications, те заключават, че е малко вероятно цялата повърхност да се охлади временно с това количество. По -скоро трябва да е било слънчево петно - или по -скоро "звездно петно" - блокиращо излъчването на част от радиацията на Бетелгейзе, казват те.

Звездни петна, като слънчевите петна, които се появяват на слънцето, се смята, че са често срещани на червени гигантски звезди като Бетелгейзе. Петната възникват като смущения в потока на магнитно поле на звезда към фотосферата или видимата повърхност на звездата. Слънчевите петна обикновено са големи групи от магнитна активност и могат да доведат до изблици или емисии на частици, известни като изхвърляне на коронална маса - източник на слънчевия вятър в нашата Слънчева система.

Докато това изследване на температурата беше фокусирано върху затъмняването на Бетелгейзе, екипът каза, че бъдещите изследвания в тази област могат по -добре да информират нашето изследване за всички червени гиганти - основният източник на тежки елементи във Вселената, поради склонността на звездите да експлодират и да бълват материал. 

https://www.livescience.com/betelgeuse-star-dimming-explained.html?utm_source=SmartBrief&utm_medium=email&utm_campaign=368B3745-DDE0-4A69-A2E8-62503D85375D&utm_content=E515AD0D-D741-4D89-BF21-5692FAEAF946&utm_term=c1fa1fb9-c544-44b5-ab76-f30583ff0f75

Във водоемите на спътника на Сатурн открили мехури

Командата на мисията Cassini открила, че въглеводородните водоеми на Титан, най-големия спътник на Сатурн, образуват мехури. Изследването е публикувано в списание  Icarus.

Образуването на мехурите в метан-етановите морета и езера се получава заради азотните дъждове. Дори неголеми изменения на температурата или налягането водят до интензивно освобождаване на азота, който е разтворен в течните метан и етан, което се съпровожда с образуване на мехури.

Учените отбелязват, че образуването на мехурите във водоемите на Титан може да предизвика трудности при изследването на спътника. Ако планетоход се спусне на  небесното тяло, той ще нагрее неговата повърхност и ще провокира образуване на мехури, които пък ще възпрепятстват преместването на планетохода. 

Титан е един път и половина пъти по-голям от Луната в диаметър и почти два пъти е по-голям по маса. В атмосферата му преобладава азот. В газовата обвивка на Титан на азота се пада 95 процента от целия обем.

В момента изследването на Сатурн и неговите спътници се осъществява от автоматичната станция  Cassini. Мисията ще завърши на 15 септември 2017 година, като последният най-близък полет покрай Титан ще бъде на 22 април. 

Японците ще пратят в Космоса уиски и ще изследват как се отразява безтегловността на неговите качества

Японската компания Suntory ще изпрати до Международната Космическа Станция три вида уиски, на възраст 10, 18 и 21 години, за да  провери как безтегловността влияе на вкуса на напитката, съобщава Agence France Presse-.

Производители на уиски смятат, че условията на борда на Международната Космическа Станция - безтегловност и постоянна температура - могат да направят вкуса на напитката по-мек. Когато уискито се върне към Земята, дегустатори ще определят дали техните очаквания са били оправдани.

Изпращане на бъчвичките с уиски  в космоса се очаква след около месец. Представителии на компанията Suntory казват, че не възнамеряват да използват "космическото" уиски за търговски цели.

78 000 човека изявили желание да се заселят на Марс в рамките на новия ТВ-проект

Огромно число земляни пожелали да напуснат родната планета завинаги, за да се заселят в тесен жилищен модул на Марс.

Около 78 000 човека пожелали да станат първите марсиански колонисти и подали заявления за участие в новия проект, организиран от  организацията с нестопанска цел  Mars One, от момента на началото на прием на заявления на 22 април 2013, съобщиха официалните лица на компанията вчера.  

Mars One планира да организира заселване на 4 човека на Марс през 2023 година, като авангард на бъдеща колония за постоянно живеене, в която се предвижда да се заселват нови групи астронавти на всеки две години след това.

Подаването на заявления за участие в проекта не е безплатно - в зависимост от стандарта на живот в страната, в която живее кандидатът, той заплаща от 5 до 75 долара.

До  момента  най-много заявления постъпили от САЩ (17 324), Китай (10 241) и Обединеното Кралство (3581). Русия, Мексико, Бразилия, Канада, Колумбия, Аржентина и Индия са в първата десятка.

Избраните  ще преминат многостепенни проверки и тестове, в резултат на които на пътешествие ще се отправят само четири човека от тях.

Хъбъл фотографирал Голямата Комета на 2013 година

Космическият телескоп Хъбъл получил снимки на кометата, претендираща за званието - най-ярката комета на 21 век. Изображение на небесното тяло е публикувано на сайта на  NASA.

Снимката била направена на 10 април, когато кометата C/2012 S1 (ISON) се намирала на разстояние 634 милиона километра от Земята. Облакът от прах и газ  около ядрото на небесното тяло достига 5 хиляди километра в диаметър, а дължината на опашката на кометата превишава 92 хиляди километра. 

Своят перихелий (най-близката точка до Слънцето) кометата според изчисления, ще достигне на 28 ноември - тя ще премине на разстояние 1, 1 милиона километра от Слънцето. В този момент яркостта на кометата, както се предполага, може да достигне звездна величина -13 - колкото е блясъкът на Луната при пълнолуние. Кометата ще може да се наблюдава редом със Слънцето даже и през деня. 

Ако очакванията на астрономите се потвърдят, то  C/2012 S1 ще получи не само названието "Голямата комета на 2013 година", но ще стане най-ярката за последния век астрономически наблюдения. Най-ярката комета на 20 век е  C/1965 S1 (Икея — Секи), която в перихелий през 1965 година имала величина -10 (по-ярките обекти имат по-голямо отрицателно число звездна величина).

Въпреки това учените са внимателни в своите оценки и заявления, за да не се повтори ситуацията с кометата C/1973 E1 (Кохоутека). Открито през 1973 година, на това небесно тяло веднага присвоили званието "комета на столетието", предполагайки, че то ще затъмни по блясък Икея-Секи. Но с приближаването към Слънцето кометата частично се разпаднала и нейната яркост достигнала само до величина -3.

Кометата C/2012 S1 е открита на 21 септември 2012 година от двама астрономи-любители: Виталий Невский от Беларус и Артем Новичонок от Русия. Наблюдението било направено в кисловодската обсерватория, която влиза в Международната Научна Оптична Мрежа (ISON).

Кюриосити фотографирал странен израстък на скала

Това не е първата находка на Кюриосити «Curiosity»,на Червената планета, тъй като през октомври 2012 година марсоходът намери непознат блестящ обект (възможно е това да е пластмаса паднала от марсохода), а през януари 2013 година фотографира така нареченото "марсианско цвете "

снимка на "марсианското цвете"

И ето на снимката от 30 януари 2013 с камерата  Mastcam, ентусиасти от Италия забелязали блестящ израстък на скалата.

Какво е това засега специалистите се затрудняват да отговорят. Странният обект напомня на стърчащ от скалата метален предмет, с височина около 5 милиметра, непокрит с марсиански прах. Може да се предположи, че това е някаква  сплав от метали или минерал. Официално обяснение от специалистите  на мисията няма.

В мъглявината Орион намерили огромно находище на нефт

Немски астрономи открили огромно космическо находище на нефт, което съдържа 200 пъти повече нефт, от всичката вода на Земята.

Мъглявината Глава на Коня, която се намира на разстояние 1, 3 хиляди светлинни години от Земята, в мъглявината Орион, съдържа повече от 55 квадрилиона барела нефт, съобщава  The Huffington Post.

"Черното злато" в космоса намерили астрономи от Институт "Макс Планк" в Германия с помощта на телескоп на Института по радиоастрономия. 

Според учените нефтът в мъглявината се е формирал благодарение на фрагментация на полициклични ароматни въглеводороди по време на смъртта на една от звездите.

Но да  добива нефт в мъглявината, човечеството все още не е готово. Защото транспортът от такова разстояние на Земята ще отнеме прекалено много време и ще са нужни много земни ресурси.


По материали: tsn.ua

Живот на Марс: марсианските канали се оказаха ручеи

Марсоходът  Curiosity намери косвени доказателства за това, че на Марс някога е имало вода. Специалистите от НАСА получиха снимки, на които се виждат заоблени камъни. Сега учените смятат, че да загладят по този начин камъните, биха могли само вълните. А като доказателства привеждат подобни снимки от пейзажи на Земята.

Ако предположенията на учените са верни, то именно на това място на Червената планета някога е текъл марсиански ручей. До този извод дошли експерти, изучавайки камъните, които се виждат на снимката при увеличаване. Техните размери и закръглената форма, по мнението на специалистите показва, че по-рано камъните са се намирали на дъното на река. На пресконференцията учените донесоха за сравнение камък, взет от дъното на ручей от нашата планета. 

"Изучаваният от нас камък е приблизително с такъв размер. Както виждате той е със заоблена форма. По нея можем да съдим, че такива камъни са се движели по повърхността. Но техния размер изключва преместване с помощта на вятъра. Следователно те са се премествали във воден поток" - направи извод специалистката от НАСА Ребека Уилямс. 

Освен това за потвърждение на своята теория учените предложиха на журналистите да сравнят снимки на пресъхналия марсиански ручей и пресъхнал на земята. Но още по-нагледна прилика се установява между снимката от марсохода Curiosity и пресъхналото русло на река в пустинята Атакама на север в Чили. Двете снимки са почти индентични. 

"Съдейки по всичко марсианският ручей е съществувал там доста дълго. Скоростта на водата е била примерно метър за секунда, а дълбочината е била до около човешки пояс. Много изследвания е имало за марсианските канали и множество хипотези бяха повдигнати за това, какво е имало в тях. Но това е първия случай, когато ние виждаме на Марс, в един от неговите канали, камък заоблен от вода" - подчерта специалистът от НАСА Уилям Дитрих.

По този начин преди милиарди години повърхността на Марс може би е изглеждала почти като земната. Учените в близко време ще се заемат с детайлно изучаване на снимките. Те се надяват, че марсоходът ще им достави нови снимки, потвърждаващи тяхната теория. Сега марсоходът е изминал 130 метра от мястото на кацане - една трета от пътя до следващата му цел на проучване , получила името кръстовище Гленлег.

А след това марсоходът ще се отправи към своята основна цел - подножието на планината Маунт Шарп, в центъра на кратера Гейл, който е напълно възможно да е бил някога дъно на древно море. А следователно, именно там е най-голяма вероятността да се намерят доказателства за съществуването на живот на Марс.

NASA започна работа над свръхсветлинен кораб

Специалистите от  NASA решават проблема със свиването (компресия) на пространството и времето за да осъществят междузвезден полет със скорост по-голяма от скоростта на светлината, съобщава специалистът по инженерно обезпечаване на  NASA доктор Уайт.

Уайт отбелязва, че независимо от всички технически достижения на земляните, в областта на усвоението на космоса ние се намираме на нивото на пещерните хора. "Всичко което сме направили:  "обесили" сме станция на земна орбита, в която понякога идват да живеят хора, а също така сме изпратили няколко робота на Марс".

Главната задача на усвояването на космоса в дългосрочна перспектива е да се създаде колония, където могат да живеят хора. Но полетът към далечните звезди се усложнява от това, че нито една частица имаща маса и заряд не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината.

Въпреки това учените от  NASA намерили вратичка във физическите уравнения. Сега цялата им работа се води на микроскопично ниво. Така те открили, че времето може да се движи по-бързо или по-бавно при мащабни въздействия на сили, подобни на ядрения взрив.

Потенциално, корабът е длъжен със своите двигатели да създава усукан балон, който ще акумулира енергия и ще забавя времето пред кораба и след него. Всичко това ще позволи по-бързо да се преодоляват значителни разстояния. По този начин подобен кораб ще може да измине определено разстояние за няколко дни, като в това време на Земята ще са изминали няколко седмици.

Ако такъв кораб бъде действително построен, то той ще стане аналог на космическия кораб от култовия филм  Star Track (Звезден път), в който екипажът се придвижва в междугалактическото пространство преминавайки в други измерения.

Също така специалистите са решили проблема на получаването на енергия. По-рано се смяташе, че за полет към Алфа-Центавър, най-близката звезда до Земята, ще е нужен горивен резервоар с размерите на Юпитер. Но екипът на доктор Уайт предположил, че ако се успее да се наруши сковаността пространство-време, то за преодоляването на такова разстояние ще са нужни само 500 кг гориво, а скоростта ще превишава 10 пъти скоростта на светлината.

Сега специалистите се опитват да започнат експериментално потвърждение на своите изчисления, и ако всичко се потвърди, то вече в близко време може да бъде планирано пътешествие към близките ни екзопланети, където могат да съществуват потенциални условия за живот.

Земята се отдалечава от Слънцето с 15 сантиметра на година

Водещи японски астрономи установили няколко причини, които влияят на процеса на непрекъснатото отдалечаване на нашата планета от Слънцето. По думите на учените за това явление е виновно приливното взаимодействие на Земята с нейната звезда. Резултатите от изследването били публикувани в научното издание  «Astronomy and Astrophysics».

Сега астрономи от целия свят разглеждат версии на този феномен, който по-рано не беше известен на науката. Едно от най-вероятните предположения е в действието на загадъчната тъмна материя, с която е запълнена нашата галактика. Също така на увеличението на разстоянието между Земята и Слънцето влияе загубата на маса на нашата звезда, поради изхвърлянето на плазма (плазма емисии).

Когато японските специалисти провели специално моделиране, те разбрали, че ежегодно Земята се отдалечава от Слънцето с 15 сантиметра, а от Луната - с четири.

Напомняме, че за първи път това явление беше забелязано от изследователите през 2004 година и до сега никой не може да намери точно обяснение за него. Многочислените хипотези  и теории са само  предположения на учените, затова са нужни по-нататъшни детайлни научни разработки в даденото направление. 

Curiosity запазил за изследвания образец от марсианския въздух

 Марсоходът  Curiosity изучил състава на атмосферата на Червената планета. За да се изясни от какви газове се състои марсианската атмосфера и в какви пропорции те са смесени, роботът съхранил за изследвания образци от марсиански въздух. Това е първото химическо изследване на атмосферата на Марс за три и половина десетилетия. До сега беше известно само, че в марсианската атмосфера преобладава въглероден двуокис.

Сега учените най-много се интересуват, ще фиксира ли Curiosity в марсианската атмосфера следи от метан. Присъствието на този газ неотдавна беше забелязано от спътник и от земни телескопи. Метанът има недълъг живот, и неговото постоянно присъствие ще означава наличие на възобновяем източник - биологически или геохимически.

САЩ ще възродят програмата за усвояване на Луната и ще построят там постоянна база

Националната Космическа Агенция на САЩ (NASA) се занимава с разработване на програма за завръщане на Луната, ( в замяна на проваления проект Constellation) и планира да разгърне строителство на постоянна лунна база, за това на Международния космически конгрес, провеждащ се в Москва, разказа директорът на програмата на пилотирани космически полети на NASA  Майкъл Сербер  (Michael Serber).

 

Заедно с това, представителят на агенцията отбеляза, че на този етап основен приоритет остава работата по Международната Космическа Станция (МКС), която ще служи като основен научно-изследователски комплекс   до около 2020 година, и която ще позволи да се отработят технологии за бъдещи полети към Луната, Марс и неговите спътници. Също така Сербер разказа, че NASA продължава работата над ново поколение космически кораби MPCV, първият тестов полет на които е планиран за 2014 година. 

По време на доклада Сербер повтори думите на администратора на NASA Чарлз Болдън (Charles Bolden) за това, че агенцията за в бъдеще ще се ориентира към сътрудничество с частни компании в областта на космическите превози. На този етап няколко компании притежават технологии за изпращане на космически кораби в орбита. Една от тях SpaceX разполага с доказал своята работоспособност товарен кораб Dragon, , който вече извърши тестов полет към Международната Космическа Станция. Първият полет за доставка на полезен товар към МКС е планиран за октомври 2012 година. 

NASA публикува снимки от подножието на планината Sharp, направени от Curiosity

За времето на своето присъствие на повърхността на Червената планета марсоходът  Curiosity изпрати на Земята огромно количество данни за научни изследвания. Представители на  NASA отбелязаха, че обемът информация, предадена от Curiosity, вече надхвърля този, който е бил получаван от всички други разработени от организацията марсоходи взети заедно. Космическото ведомство публикува няколко нови изображения, получени от повърхността на Марс.




На панорамната снимка горе може да се види подножието на планината Sharp, която по своята структура напомня на Големия Каньон в САЩ. Изображението е заснето на 23 август 2012 с помощта на системата Mast Camera, монтирана на  Curiosity, а след това е обработено от специалистите на  NASA с цел опростяване на анализа на местността, запечатана на снимката. По информация  на NASA острата могила в центъра на снимката има диаметър около 300 метра и височина приблизително 100 метра.





Напомняме, че марсоходът  Curiosity извърши успешно кацане на  на Марс на 6 август 2012. От 9 август той предава снимки от повърхността на планетата, а на 20 август изпробва разположената на борда му лазерна установка.

Следващият проект на NASA е планиран за 2016 година

Успешното приземяване на  Curiosity на повърхността на Червената планета подбуди  NASA да анонсира поредна мисия по изучаването на Марс, която ще започне през 2016 година. По думите на организацията, проектът InSight ще позволи да се сформират знания за вътрешния строеж и състав на Марс.

В рамките на мисията се планира да се получи информация за структурата и температурата на ядрото на Марс, а също да се съберат допълнителни сведения за това, как се формират каменистите планети в Слънчевата система. Учените са уверени, че проектът InSight, който ще бъде 12-ят в програмата  Discovery, ще позволи по-добре да се разберат различията между Земята и Марс.

Проектът ще се ръководи от Лаборатория за Реактивното Движение (Jet Propulsion Laboratory's W. Bruce Banerdt), която по-рано е вземала участие в създаването на марсоходите  Opportunity и Curiosity. При това реализацията на проекта  InSight ще се провежда съвместно с Немския Аерокосмически Център (GAC) и Френския Национален Център за Космически Изследвания (CNES). Бюджетът на мисията съставлява 425 милиона долара, а тя ще продължи около 2 години.

Специалистите от НАСА съобщиха за авария на Кюриосити

Агенция  NASA за първи път от момента на приземяването на апарата Curiosity на Марс отчете проблем в работата на мисията. Както съобщава  BBC News, се е повредил един от двата датчика за вятър, с помощта на които апаратът получава информация за климатичните условия на Марс. В NASA подчертаха, че  аварията е незначителна и че дори с повреден датчик  Curiosity може да провежда измервания, но те могат да се окажат по-малко качествени. В съобщението на  NASA случилото се беше наречено "неголямо разочарование" на фона на успешния старт на мисията. Причините за аварията на датчика засега са неизвестни.

Ровърът Curiosity кацна на Марс на 6 август 2012. Основните задачи на мисията му са изучаване на геологическия състав на планетата, а също и търсене на признаци на живот на нея. Съгласно плановете на  NASA, миссията трябва да продължи около 2 земни години.

 

Съставена е подробна 3D карта на Вселената

При обобщаване на резултатите на първата половина от 6 годишния проект Sloan Digital Sky Survey III, SDSS-III, специалистите публикуваха съставената от тях крупна триизмерна карта на масивните галактики и черните дупки. В картата има сведения за положението и размерите на милиони галактики, всяка от които съдържа до 100 и повече милиарда звезди, и това е само третата част от данните, които ще бъдат финализирани от Sloan Digital Sky Survey. Струпванията на звезди се намират в границите от 1 до 7 милиарда светлинни години около нас.

NASA видяла "духове"

Червени светлини над земята заснети от астронавтите от Международната Космическа Станция на 30 април 2012. Високо над облаците по време на гръмотевична буря, около 50 мили над Земята , се наблюдавали танци на мълнии от различни видове и цветове . Изблици на червена и синя светлина, известни като "духове", светкавици за една хилядна от секундата. Те често са видими само за тези, които по време на бурята летят над нея, и се случват много бързо, така че е трудно да се забележат, освен ако не се гледа в точното място. Едно трудно достъпно място, от където могат да се наблюдават е Международната Космическа Станция. На 30 април 2012 астронавтите са заснели червените светлини на "духове", предлагайки на света и изследователите една рядка възможност да ги наблюдават. 

Синя Луна

Известен ли ви е този термин "синя луна". Подразбира се , че става въпрос не за припева от  песен на едно оригинално момче на име Борис. В дадения случай става въпрос за астрономическо събитие, което ще се случи на 31 август 2012

Това събитие може да се стори интересно, и отчасти то предизвиква недоумение у непросветените, заради екстравагантното си название.. Всъщност всичко е много просто, ако думата "просто" подхожда на уникално астрономическо явление, което се случва един път на 3 години.

Терминът "синя луна" е взет от английския език, и при дословен превод, като че ли всичко е наред, но фактически  BLUE MOON означава второ пълнолуние в течение на един месец. През август 2012 може да се наблюдават две пълнолуния, първото от които е било на 2 август, а второто ще бъде на 31 август.

Синята луна съвсем не е често явление. Следващият път, когато ще могат да се видят две пълнолуния за един месец, ще бъде през 2015 г.